Да, тази снимка е от София.

Карам колело в София активно от близо 2 години. Преди това карах само по тротоари, паркове и велоалеи. Всъщност се оказва, че е забранено карането на велосипед в пешеходни зони, т.е. в паркове и по тротоари. Така е по закон и за това е забранено карането по “Витошка”.
Винаги, когато съм агитирал някой да тръгне с колело съм срещал отговорът “ама те шофьорите карат като ненормални”. Всъщност шофьорите ни са далеч от ненормални. Да, има изключения, но те са единици. В сравнение с провинцията, в сравнение с други страни (предимно на изток от тук, с изключение на Албания), хората карат доста по-зле и са много по-нетолерантни. Добре де, ние караме тук, нас тук ни интересува.

Истината е, че никой не иска да те лежи. Още когато си карах курсовете за шофьор (2001г. във Видин) инструктора ме учеше видя ли колоездач да бягам в другата лента. “Не го знаеш на колко ракии е и накъде ще реши да завие” – така ми казваше той. Разбира се, това е гледна точка на инструктор на шофьори, а не на велосипедист. Всъщност има и други причини велосипедистът пред нас да реши да завие рязко – вчера ми се случи – изведнъж (вече беше тъмно) пред колелото ми се пръкна нова дупка, запълнена с чакъл. Колелото не се чувства добре на чакъл и шанса да паднеш е доста голям. Време за спирачка нямаше, та кривнах в ляво. Улицата беше тясна, а шофьорът зад мен беше достатъчно умен, за да кара зад мен, вместо да ме изпреварва на тясно. Намали скоростта и нямаше проблем.
Законът твърди, че велосипедът е ППС. Като такова има почти същите права и задължения както и МПС-тата на пътя. Това означава, че:

ЗДП, чл.42 (2) Водач, който изпреварва, е длъжен:
1. по време на изпреварването да осигури достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното пътно превозно средство;
Освен това:
чл.5 (2) Водачът на пътно превозно средство е длъжен:
1. да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства;

Да се върнем към моя случай. До този момент имам едно падане от колелото, което дори ми се отрази здравословно – счупих 2 предни зъба. Не, никой не ме удари, никой не ме засече. Аз се ударих в спряла кола. Друг е въпросът, че точно в този момент куче ме лаеше и ми тичаше в краката, заради което не видях, че автомобилът, който се движи, е спрял. Това е, за 2 години активно каране и общо 4 години каране в София. Под “активно” разбирам всеки ден, когато не вали, включително и ежедневно придвижване Младост-Люлин и обратно, до работа. Карам по шосето, защото е по-бързо и защото е легално. Защо не съм умрял около 30 пъти, както твърдят всички, на които това им е оправдание?

Всъщност карането на велосипед в София е доста приятно занимание. С кеф минаваш през задръствания. Радваш се на природата в ловния парк, където минаваш по горска пътечка по поречието на рекичка. Радваш се на шофьорите, които ти правят път, виждайки, че се провираш в задръстването. Псуваш другите, които ти свирят. Спортуваш. Удължаваш си живота. Топиш мазнини, произвеждаш ендорфини. Чувстваш се по-пълноценен. Не тровиш. Не задръстваш. 2 квадрата мазе наричаш “гараж”. Не плащаш застраховка, данък, гориво, синя зона. Поддръжката е много по-евтина. Не плащаш 1.60 за билет за градския транспорт.

Имаш пълната свобода да се чупиш накъдето ти видят очите в почивен ден и на връщане да си натовариш колелото на влака срещу 2 лв допълнително към цената на билета. Можеш да си натовариш колелото на колата, влака, да го пратиш по куриер, може да караш по горски пътеки, офроуд, из планината, навсякъде.

Имаш страхотна свобода.

Facebook Comments

Leave a comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *